Старгазинг, пашащи животни и юрти – няма грешен обрат за онези, които искат да избягат от съвременния живот, съобщава Fang Aiqing в Ulaanqab, Inner Mongolia.
Аз съм роден и израснал в Джианан, който обхваща южните райони в долните течения на река Яндзъ. Живописната сладководна езеро и планинска гледка към моя роден град и бушността и влагата, с която съм отраснал толкова свикнала, че често ме мечтаят за изгнание в по -голям пейзаж – безграничното море, пустиня или тревна площ, за да назовем няколко.
Преди години посетих пустинята Гоби в северозападен Китай. Докато се втурнах решително към покрайнините на живописната зона, за да хвана ефимерен момент да бъда обгърнат от пустинята, разбрах, че пясъкът и вятърът предизвикват подобно усещане за приливите и потока на морските вълни, което ме накара да чуя Сергей Рахманиноф концерт № 2 в минор, Op 18, особено третото му движение, в главата ми.
Тогава беше ред на тревата. По -рано през юли прекарах една седмица във вътрешния автономен регион на Монголия в Северен Китай, пътувайки с колеги до Улаанкаб, Хохот и Силийн Гол лига.
Успях само да изследвам малка част от огромната земя, но дългите часове по пътя, притиснати в съзнанието ми, карнавал от гласове и мисли, които парадират през безграничните зелени простори.
Безкрайната тревна площ се разпространи под синята прегръдка на небето, където облаците сякаш се носеха точно над главата ми, хвърляйки движещи се сенки, които протегнатата ми ръце посрещна. Въпреки възможността да се изкача, нямах желание да карам облаците, защото мислите ми останаха вързани към земята.
Нещата непрекъснато се променяха-понякога, когато се състезавахме по пътя, тъмните облаци се очертаваха от лявата страна на пътя, докато ясното небе се простираше на километри вдясно.
Рядко оплакваме да коригираме грешните си завои и да намерим правилния път.
Слънчевата светлина къпе тревата на Хуангуагу в златист оттенък като стадо овце, спокойно пасеше сред цъфтящи цветя, разположени на фона на вятърна ферма, в Улаанкаб, вътрешен монголия автономен регион. [Photo by Fang Aiqing/China Daily]
По време на един от тези грешни завои, преди да се отдръпне, срещнах една от най -зашеметяващите гледки. Непримерена поляна се простира пред нас с магистралата с двойна лента, простираща се до хоризонта. Никакви други хора или превозни средства не се появяват, като само въртяха вятърни турбини.
Свободните духове бяха навсякъде. След като пристигне буря, дъждовните капки ще решат собствения си път и ще дадат благословен източник на вода върху различни видове тревни площи.
Измити чисти от тяхното изкоренено слънце, тревите се надигнаха. Въпреки че изглеждаха подобни, по -внимателната проверка разкри забележително разнообразие. Бях изкушен да отхапна един конкретен сорт, който държеше сладък аромат – и едва ли можех да обвиня пасищата крави, овце и коне, които рядко си направиха труда да се срещна с моя поглед.
След бурна нощ, докато възобновихме сутрешното си пътуване, почти бяхме задържани от голяма локва. Стадо овце, минало от безпрепятствено, напълно безразлично към нашите притеснения, докато се колебаехме, опасявайки се, че нашето превозно средство може да бъде хванато в капан в обединената вода.
След това две овце се насочиха към нас, бързайки да станем свидетели на нашата малодушие, докато се озовахме в продължително противопоставяне с насрещни превозни средства, като всеки чакаше другият да поеме преднината и да разузнава пътя.
Спечелихме състезанието за търпение. Дълбочината на локвата се издигна над вратата на колата ни, а калната вода покриваше автомобила ни като значка за чест.
Все още се наслаждавах на предишната нощ, прекарана в лагера на Stargazing, от който току -що си тръгнахме. Там човек може да се наслади на далечен изглед към вулканичния геопарк на Ulanhada в задния банер на Qahar Dight Wing’s Qahar.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
